Какви са психологическите и здравословни ползи да имаме домашен любимец?

Имате ли домашен любимец? Не? Ами в детството? Всеки в детските си години е мъкнел вкъщи кучета, котки или каквато мърдаща животинка му се е изпречила пред очите и, разбира се, е имала неимоверна нужда от спасяване : ) Случвало ли ви се е да видите кученце и да не ви се прииска да го нагушкате и галите? Големите мили очи, размаханата опашка, близването с език разтапят почти всеки средностатистически човек. Но запитвали ли сте се защо са такива реакциите ни? Как може едно животно, макар и от хиляди години опитомено, да ни влияе толкова силно, понякога дори без да го осъзнаваме ?

Как науката ни помага да разберем повече?

Десетки проучвания и експерименти са провеждани, с цел да се установи каква и колко силна е връзката на стопанина с домашния му любимец и как отглеждането и грижите за животно се отразяват на душевното ни състояние и отношенията ни с хората. И резултатите са в голям плюс на всички, имащи компанията на домашен любимец.

Психолози от университета в Маями провеждат проучване сред 217 души, касаещо сфери като физическата им активност, отношенията с хората около тях, самочувствие, самота, депресия и други. Хората, които имат домашен любимец, показали в пъти по-добри резултати. Те се показали като уверени в себе си, не се притесняват от нови запознанства, по-активни са физически и не са самотни. 

Какво ни показва практиката?

Пътят до тези резултати и изводи е лесно обясним. Замислете се за едно от нещата, от които има нужда домашният ви любимец, ако е куче – разходка. Парковете и градинките са пълни с разхождащи се кучета и хора. Дори да сте излезли сами, имате възможност да срещнете съратници, хора, които идеално знаят какво е да имат изядени мебели и техника у дома, напишкани килими и да излизаш на -10 градуса сутрин за разходка. Кучето веднага се превръща в Купидон за нови приятели и запознанства. С разходката върви ръка за ръка и физическата активност. Дали ще се разходите в парка за 30-40мин или ще обиколите квартала, ходенето си е ходене, а всички знаем, че е полезно. Пък ако се наложи и да погоните косматия приятел хукнал на някъде или да играете с него, още по-добре.

Наред със социалната част, също толкова важен е и емоционалният подарък, който ни дават нашите любимци. Те са неизчерпаем източник на любов и подкрепа. Дори да са направили беля и да им се скараме, след минута са готови отново да играят с нас или да ни се умилкват. Самият допир до тях и галенето им, носи успокоение и пропъжда неприятните мисли.

Добри ли бяхте по химия в училище?

И ставайки дума за галене и допир, навлизаме в друга сфера на проучвания и експерименти. Колкото и да звучи странно и нерелевантно, всичко се свежда до проста химия. Сега ще кажете, че химията далеч не е просто нещо, и ще бъдете прави. Но изводите от изследванията, които се провеждат, могат да бъдат лесно и разбираемо обяснени. Голяма част от процесите, които протичат в тялото ни, са дело на химията. С думи прости – хормони. Те са виновниците за доброто или лошото ни настроение, за спокойството и притеснението ни. Накратко – за всичко, което чувстваме. И въпреки всички грижи, които изискват домашните ни любимци, те ни карат да се чувстваме добре. Учени провеждат редица експерименти, за да разберат на какво се дължи това. Университета в Мисури изследва 100 души – 50 стопани на кучета и 50, които нямат домашен любимец. Всички били събрани в стая, стопаните с кучетата си, а другите с непознати служебни кучета. Единственото условие било просто да галят животните. В началото, по време и след експеримента, учените изследвали кръвното налягане и следели за нивата на няколко хормона. Само 15 минути били достатъчни, за да получат като резултат по-ниско кръвно налягане при хората със собствен домашен любимец и завишени нива на няколко много важни хормона. Сред тези хормони са серотонинът и окситоцинът. Резултатите от многобройни експерименти показват, че това са най-важните хормони, които отговарят за доброто настроение, чувството на щастие, по-ниско кръвно налягане, подобряване на съня, по-висок праг на болка и куп други позитиви. Окситоцинът е хормонът, който се свързва най-често с влюбването и всичките му прилежащи приятни емоции. Те са и основни противници на кортизола, хормонът отговорен за стреса и повишения апетит.

И какво излиза, няколко минути с нашия четириног приятел са достатъчни, за да се чувстваме по-добре, да подобрим здравословното и душевното си състояние. Което изглежда като доста добра причина да се замислим, дали няма да се намери място вкъщи за едно животинче, не мислите ли? : )

Какво се случва по света и у нас?

Интересно е колко хора вече са отворили домовете си за нуждаещо се животно и наред с грижите и ангажиментите, „търпят“ и последствията. Само в САЩ има около 70млн кучета домашни любимци, и също толкова котки. Бразилия, пък, има най-голямата популация от птици за домашен любимец, впечатляващите 190млн. пернати. Великобританци са избрали по-тих и малък съквартирант – цели 20млн рибки обитават домовете на Обединеното кралство. И наред с обичайните грижи, които полагат, някои стопани отиват маалко по-далеч. 36% от американците купуват подарък за рождения ден на кучетата си, а 27% признават, че са правили професионални снимки на домашните си любимци. А колко ли са тези, които не си го признават : )

Много може да се говори по темата, много гледни точки и аспекти да се засягат, но истината е, че колкото животните имат нужда от нас, да ги пазим и ценим, толкова, даже и повече, ние се нуждаем от тях.