Умотека

– “Колко думи е една страница?” – пита пазачът на портата

– “500” – казва Митрандир, докато си тананика – “Всеки знае, че една картина е хиляда думи, но не всеки, че две страници са една картина…” – мислеше си:

Как разбираме, че сме “прочели” две страници? A как, че сме ги възприели, осмислили, запомнили и дори приложили на практика, за да разрешим предизвикателство в Масивната Множествено-ролева Метаигра (МММ) по известна като Живия Живот (ЖЖ). Защо пък точно от четенето и библиотеките да зависи бъдещето ни според Гайман*?

Ако прочетете тази история за една минута, то значи четете с 1100 думи в минута. Ако я прочетете за 5 минути, значи четете с 220 думи в минута, както повечето хора. Логично, добър въпрос е как се измерва възприемането на прочетеното? Отговорът е с въпроси. Около 15 на брой с по четири възможни отговора. Обикновено един е много близък до верния отговор, един е крайно абсурден и дори забавен и един е средна сложност. Така шансът за “налучкане” грубо е около 25%. Ако имате около 75% възприемане, то може да се каже, че сте “разбрали” текста. Това далеч, не значи, че сте го запомнили.

Интересен експеримент с четене описан в “Златна книга на таланта”** показва, че ако на 2 групи се даде един и същи текст, но едната го прочете 4 пъти, а другата само веднъж и след това напише резюме на най-важното от текста, то втората група дългосрочно научава повече – независимо от текста и от подбора на хора. Как става това? 

За да разберем нещо често е необходимо да го повторим веднъж – едно прочитане може да е достатъчно. За да запомним обикновено е нужно да го повторим около 5 пъти. Например бързо разбираме, как се казва някой и не е толкова лесно да запомним името му. Защо тогава повтарянето като папагал на името 5 пъти наум често не работи? Защото за паметта е ключoво повторенията да не са монотонни и еднообразни, а да са различни и необикновени. След като го прочетем – да го напишем, да го кажем, да го чуем, да го изпеем, да го нарисуваме, да го изтанцуваме, да го изиграем. Стандартното измерване за памет е с прочитане на 20 думи през 5 секунди. Колко можем да запишем след това, без значение от последователността, в която ги пишем. 

Разбира се, това че сме запомнили въобще не значи, че използваме и прилагаме. Често творчеството или креативността се появяват, когато започнем да “спим” с паметовия материал и например в сънищата си свържем 2 понятия несъзнателно, които преди това не сме се сещали, че заедно могат да направят повече от сумата на частите си. Или напълно съзнателно произведем голям обем потенциални решения на казус в работата или ЖЖ. Стандартното входящо измерване за креативност е броят на генерирани асоциации (връзки) започващи от конкретна дума БЕЗ условие всички да са директно свързани с нея.

Последното предизвикателство на входа е отношението към четенето. Измерва се с 20 въпроса от Тони Бюзан*** (създател на световните шампионати по скоростно четене, памет и метода мисловни карти). След като измерите входящите си показатели с този текст и още 4 игри и успешно влезете на Умотека – какво предстои? В първата част от Умотека си създаваме собствен приказен герой не просто, защото така е по-забавно. Както казва д-р Лозанов****: 

“Всички сме забелязали, че при дадена комуникация нашата креативна енергия е стимулирана, вдъхновението доминира, а при други контакти можем едва ли не да онемеем. Същото е валидно и за настроенията, следователно и за мисленето. Очевидно е, че различните емоционални състояния провокират проявата на различни интелектуални качества. Когато сме влюбени, мислим по един начин. Когато сме в депресия, мислите ни са различни, ние просто сме различни хора, готови за различни реакции и действия. Затова казваме, че има интелект на любовта, интелект на егоизма, интелект на омразата, интелект на страха, интелект на надеждата, интелект на срещата с изкуството, интелект на срещата с псевдо- изкуството, интелект на срещата с добри хора и интелект на срещата с лоши хора, интелект на истинското общение с природата, и т.н. Толкова сме различни, че често пъти, ако някой ни каже, че сме различни, ние се изненадваме и отказваме да повярваме, или си измисляме извинение.”

След като си изберете име на героя, мета (цел/мисия), свръхестествени способности, времеубежище и предизвикателство ще усвоите 4 подхода за скоростно четене и възприемане. Ще можете да ги приложите веднага върху втори текст и да разберете, колко е повишението спрямо входящите ви резултати. Преди паузата ще чуете два класически концертни сеанса върху текста. Първият под звуците на Моцарт, а втория на Бах. 

По време половин часовата пауза ще имате възможност да участвате в Бъркалка (mixer) и да се запознаете с други герои, които имат същата или подобна мета на вашата разпределени по групи. Ще можете да опитате и кетъринг с пастет от кестени и крема от билки. След паузата ще усвоите техниките за памет “Приказна история” и  креативност “Островърха шапка”. Ще можете да ги изпробвате върху нови две игри с 20 думи за памет и 60 секунди за креативност. 

Около 20:45 ще започне Представлението – различни герои от публиката ще се качат на сцената, за да споделят как се казват, коя мета им е Приоритета, да прочетат приказната си история и да споделят, колко са повишили показателите или отношението си. Някои от тях, на случаен принцип, ще получат подаръци под формата на курсове Метачетене. Ще разберете, кога са записванията за следващите онлайн и присъствени курсове, както и за пълната програма “Ускеф” и ще получите отговори на всичките си въпроси. 

Ще чуете, защо всяка Умотека се организира с благотворителна цел и кауза, която подкрепя народни читалища в техни нужди и инициативи. 

Ще можете да опитате специални метасандвичи в Златна пропорция между бургери с манатарки, пастет, крема и зеленчуци – изключително подходящи за поддържане на интензивна умствена дейност (гликимичен индекс 17), заедно с немски хранителни добавки за мозъка, очите и коктейли с тонизиращ чай от мате.

*Neil Gaiman: Why our future depends on libraries, reading and daydreaming, The Guardian

**Даниел Койл, “Златна книга на таланта: 52 съвета как да развием таланта в себе си и своите деца”, Софтпрес

***Тони Бюзан, Как да чета бързо и да постигам повече, Софтпрес

**** Проф. Д-р Георги Лозанов, “Сугестопедия – десугестивно обучение”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

КРАЙ