„Човешкият мозък е вълшебен стан, в който милиони мълниеносно движещи се совалки тъкат шарки, винаги смислени, но никога еднообразни шарки. Той е като Млечния път, вихрещ се в космически танц.“  Сър Чарлс Шерингтън

Сравнението на мозъка с цяла галактика всъщност е доста слабо. Всеки здрав жител на планетата носи този един и половина килограмов орган в главата си, без да се замисля много за него; но здравият мозък е способен да създава между клетките си повече връзки, отколкото са атомите във Вселената.

Мозъкът се състои от около десет милиарда нервни клетки, всяка от които може да участва в огромен брой сложни връзки хиляди пъти в секунда. Дори само на математическо ниво това устройство е удивително сложно. В мозъка има десет милиарда неврона и всеки притежава потенциал да образува средно 1028 връзки. Ако запишем броя на възможните връзки в мозъка, ще получим число, което започва с единица, последвана от десет и половина километра нули.

Всичко това е теоретично, разбира се, и въпреки многобройните подробни неврофизиологични изследвания, истинският потенциал на мозъка все още не е достатъчно добре изучен. Безспорно е, че ние не използваме пълноценно мозъка си.

Той участва във всичко, което правим, във всичко, което ни се случва, затова ние забелязваме само онова, което е различно във всяко наше преживяване, без да обръщаме внимание на това, което го прави възможно.

Ние се интересуваме повече от различията, отколкото от потенциала си в друг, по-важен смисъл. Откакто е научил за съществуването и ролята на мозъка, човек се стреми не да го осъвършенства, а да измисля системи, демонстриращи разликите в интелекта на различните хора. Вродените способности на всеки мозък обаче са не по-малко важни. Във всяка глава се крие мощна електроцентрала компактен, ефикасен орган, чийто капацитет изглежда все по-неограничен, колкото повече научаваме за него.

Джон Рейдър Плат изразява следното мнение:

Ако това сложно устройство можеше да се трансформира във видима светлина, за да бъде по-ясно за нашите сетива, биологичният свят би се превърнал в океан от блясък в сравнение с неживата природа. Слънцето с колосалните му изригвания би изглеждало невзрачно в сравнение с розовия храст, земният червей би бил като морски фар, кучето – като цяло съзвездие от ослепителни слънца с невиждана сложност, хвърлящи потоци от смисъл в мрака на неживия свят. Ние бихме се заслепявали един друг. Погледнете обгърнатите със сияние глави на уникалните ви, сложно устроени събратя. Не е ли така?

В основата на това сложно устройство стои нервната клетка – невронът. Дори най-микроскопичните от тях са забележително комплексни. Невроните се различават от повечето други клетки по това, че имат по-сложна форма, с много свързани помежду си разклонения, предаващи нервни импулси. Размерите им силно варират. Онези, които свързват пръстите на краката с гръбначния мозък, достигат един метър дължина. Други, намиращи се в мозъчната кора, са над хиляда пъти по-малки.

Всичко, което правим от помръдването на едно мускулче до раждането на гениални мисли е свързано със сложни невронни функции. Във всички случаи обаче процесите са сходни и се основават върху електрическото възбуждане на невроните. При това електрическите сигнали се предават от една нервна клетка на друга, и не еднократно, а под формата на бързи потоци от електровълни. Всеки Неврон се състои от тяло, съдържащо специфични химични вещества и генетична информация, и аксон, който провежда нервните импулси. Освен това има различен брой силно разклонени дендрити, които приемат импулсите или информацията директно от сетивните рецептори или, както е в по- разпространения случай, от други неврони в комуникационната мрежа.

Точното място на предаването на импулса от един неврон на друг е синапсът, където информацията протича през микроскопична пролука, подобно на искра в свещите на двигател с вътрешно горене. Физичните и химичните процеси, участващи в това предаване, са изключително сложни. В синапса се отделят вещества, позволяващи преминаването на електрическия импулс, а празнината на синапса определя как ще бъде приет сигналът.

Импулсът, преминаващ през определен неврон, се предава през синапсите, които той образува с други неврони, и дори най-простите мисловни и физически дейности засягат стотици нервни клетки, приемащи и предаващи сигнали в сложни усилващи се вълни на комуникация и взаимодействие. Нервната система предава стотици хиляди невронни съобщения за секунда.

Така всичко, което правим или усещаме от играта на тенис до плащането на сметки, е свързано с този фин биоелектричен процес. Нещата не са толкова заплетени, колкото изглеждат. Знаем, че очите сами по себе си не виждат – те са, така да се каже, просто слушалки. Когато гледаме мач по телевизията, ние не виждаме самите играчи, а техните електронни образи на екрана. Между всеки реален предмет, който виждаме, и образа му в мозъка ни протича серия от невропсихологически процеси, свързващи реалния футболист и образа му, който виждаме на телевизора.

Нашият мозък е всичко, почти в буквалния смисъл. Колкото повече му даваме, толкова повече получаваме от него. Ако се научим да го използваме по-ефикасно, ще видим истинска светлина, която няма да ни заслепи, а ще очарова взора ни.

Източник:

„Как да чета бързо и да постигам повече“, Тони Бюзан