След едно съботно следобедно каране и споделяне от Марти, спонтанно се заех да организирам жива среща зедно с други негови приятели “фрирайдъри”. Поприказвахме си по приятелски, споделих им повече за личното ми развитие, как съм стартирал своя път със стартъпите*, Сугестопедията и ските.  Показах им книгата Inner Skiing на Timothy Gallaway и им разказах как той е последовател на д-р Лозанов и е приложил откритията му, за да създаде така популярното в последните години движение наречено “коучинг” чрез книгата си The Inner Game of Tennis. После разказах повече за живота на д-р Лозанов.

Видимо в момент на инфантилизация (състояние на повишено доверие) и концентративна психорелаксация (КПР), окрилих младите герои с няколко вълшебни или “хакерски” инструмента за скоростно четене като:
– използването на вълшебна пръчица (водач)
– островърха шапка (подход за КПР)
– шумна мълчанка (минимизиране на субвокализацията** и “извикване” на ум на ключово думи от страницата)
– кану-каяк (скоростно четене с варираща скорост)
– премахване на регресията (връщането за препорочитане, което има контрапродуктивен ефект за възприемането, концентрацията и респективно запомнянето). 

Завърших с кратко и ясно обяснение-без-обяснение, защо когато четат бавно просто НЕ подават на мозъка си достатъчно информация и затова той започава да мисли за други работи и да не е “тук и сега” и че колкото и да е парадоксално, когато четат с висока скорост, мозъкът им няма време да мисли за други неща, запазва концентрацията си по-дълго и запомня повече. 

След това им дадох практични примери от ските как много хора, които не успяват бързо и лесно да ги усвоят всъщност не се отпускат да достигнат малко по-висока скорост, с която завоите се правят много по-лесно и как, за да се научиш да правиш повечето трикове е нужна определена минимална скорост, за да имаш достатъчно засилка. Когато се разделихме, бяха видимо вдъхновени.